Колкото до нас, хората, ние бяхме плъховете в стените и дупките — малкото от нас, които съществувахме. Но не е ли господството нашето рождено право? Не са ли изваяни в наше подобие образите на идоли и пророци? Не служат ли нам тези идоли? Не предричат ли тези пророци нашето господство над всички други същества? Сигурно бихте могли да подхвърлите с хитро намигване, че ръцете, изваяли тези идоли, са нашите собствени; и че онези благословени пророци, така дръзки в твърденията си за праведна слава, всеки от тях е изникнал от простата човешка гмеж. Бихте могли да отбележите, прочие, че пламенните ни уверения не са нищо друго освен нагло, самообслужващо празнословие. А направите ли това, е, тогава не сте наш приятел. И за вас имаме ето тази кама, тази клада, този железен език на изтезанието. Оттеглете твърденията си за незначителната ни същност, за противната ни баналност на непосветени. Като вид, нас ни дразнят възгледите за досадна лишеност от предопределение и ще държим на своето убийствено негодувание, докато ние, човешките същества, не рухнем на пепел и прах.