Когато срещна улицата дете, което се усмихва, мисля си: а защо се усмихва? Ща не ща и аз ще му се усмихвам и по-тъжно си мисля: а ние възрастните защо не се усмихваме един на друг?
Защо пее птичката? От чувство за отговорност ли? Напре ли ѝ отвътре - пее! А това, че песента издава птичката на дебнещият звяр - това е рискът на професията. Мравките си мълчат и къде по-безопасно се чувстват дълбоките си мравуняци... Е, приемете ме като една импулсивна, неразумна птичка.
